Лъжа или истина?

Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но повечето, точно обратното, трябва да бъ­дат приемани на сериозно поне защото ги приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си ка­жем, че всичко, което вършим, има значение и че всич­ко, сторено от нас, отговаря на някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да не оз­начава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погре­баните ни желания, скритите ни трудности; те обобща­ват преживяното и предизвестяват бъдещето на базата на сегашното ни поведение.

Сънят често има огромно значение, защото ни показ­ва какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опоз­наем неизползваните си измерения.

И все пак днес, както и преди, много хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдно­то, съобщения от починали близки. Според някои при­митивни схващания сънищата са ни донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разго­варя с душите на мъртвите.

   Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични причини - затруднено храносмилане, сърдеч­ни неразположения, болки, или пък бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н.

Съновниците

   Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или да допуснем, че са относи­телно приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина на съставянето им и от подхода на авторите към симво­лите, появяващи се в сънищата.

Да отречем ли всички съновници?

Обикновеният съновник не върши работа. Но речникът на символите в различните цивилизации и през различ­ните векове е друго нещо.

Добрият речник на символите предлага богата гама от нюанси; един и същ символ „се разклонява" в много­бройни значения. Ще видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран смисъл, приложим към всеки отделен случай.

За какво служат сънищата?

Сънищата са абсолютно необходими за душевното и пси­хологичното равновесие. Те са не по-малко важни от хра­ненето и спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни задържа върху опъ­натото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с всичките им дра­матични последици.

Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е пре­ди всичко друго „отдушник" на много от поривите, кои­то потискаме през деня. Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повър­хността вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е дело на един огро­мен компютър - нашето несъзнавано.

Човек доста рядко си спомня изцяло съня си (с изключе­ние на „големите съновидения", за които ще стане дума по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част. Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво огромно количество умствен мате­риал никога не докосва съзнанието ни и какви неподози­рани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни живот.

Можем все пак да си припомним голяма част от съни­щата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем пред магнетофон). Според Фройд заб­равянето на съня се дължи на изтласкването му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в несъзнаваното тревожните елементи от жи­вота, разкрити му от съня.

Едно отлично средство да запомним сънищата си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни „електрически връзки" между невроните си.

Така че, след като всеки от нас изживява няколко го­дини от живота си в сънища, носители на важни посла­ния, не си ли струва да се поспре на тях?