Вярно ли е, че сънищата лъжат? Никой в
наше време не споделя това мнение. Някои от тях сякаш нищо не означават, но
повечето, точно обратното, трябва да бъдат приемани на сериозно поне защото ги
приемаме тъкмо така, докато спим! А и защото не е зле да си кажем, че всичко,
което вършим, има значение и че всичко, сторено от нас, отговаря на
някаква потребност. Иначе не бихме го сторили. Няма сън, който да
не означава нещо. Сънищата изразяват (или издават) погребаните ни желания,
скритите ни трудности; те обобщават преживяното и предизвестяват бъдещето на
базата на сегашното ни поведение.
Сънят често има огромно значение, защото ни показва
какви сме наистина и какви можем да бъдем, ако опознаем неизползваните
си измерения.
И все пак днес, както и преди, много хора вярват, че сънищата им предават послания от отвъдното,
съобщения от починали близки. Според някои примитивни схващания сънищата са ни
донесени от душата, която се отделя от тялото, докато спим, и отива да разговаря
с душите на мъртвите.
Според други твърдения сънят се дължи единствено на физиологични
причини - затруднено храносмилане, сърдечни неразположения, болки, или пък
бива предизвикан от нещо преживяно през деня, от външен шум и т. н.
Съновниците
Редно е да поговорим за тях, тъй като голям брой хора
се допитват до този вид ръководства. Трябва ли да ги отхвърлим е презрение, или
да допуснем, че са относително приемливи? Всичко зависи, разбира се, от начина
на съставянето им и от подхода на авторите към символите, появяващи се в
сънищата.
Да отречем ли всички съновници?
Обикновеният съновник не върши работа. Но
речникът на символите в различните цивилизации и през различните векове е
друго нещо.
Добрият речник на символите предлага богата гама от
нюанси; един и същ символ „се разклонява" в многобройни значения. Ще
видим по-нататък, че нито един символ не притежава веднъж завинаги фиксиран
смисъл, приложим към всеки отделен случай.
За какво служат сънищата?
Сънищата са абсолютно необходими за
душевното и психологичното равновесие. Те са не по-малко важни от храненето и
спането. Представляват нещо като жироскоп, като прът за балансиране, който ни
задържа върху опънатото въже на равновесието. Отсъствието на сънища може да
доведе до афективни и умствени смущения, до недостиг на животински белтъчини с
всичките им драматични последици.
Сънят е нещо като психологическо дишане. Той е преди
всичко друго „отдушник" на много от поривите, които потискаме през деня.
Помага ни да се освободим от грижите, от враждебността, от злобата, от
надеждите, претенциите, желанията. И главно - изтиква на повърхността
вътрешните ни трудности, като често ни сочи как да ги преодолеем. Всичко това е
дело на един огромен компютър - нашето несъзнавано.
Човек доста рядко си спомня изцяло съня си
(с изключение на „големите съновидения", за които ще стане дума
по-нататък). Но често се събужда поразен от една или друга негова част.
Истината е, че всеки от нас, дори и да не си дава сметка за това, сънува не
по-малко от час или два на нощ! Ако си дадем труд да изчислим, ще видим, че
сборът от сънищата ни би изпълнил един дебел том. Нека само си представим какво
огромно количество умствен материал никога не докосва съзнанието ни и
какви неподозирани възможности на мозъка остават неизползваеми през дневния ни
живот.
Можем все пак да си припомним голяма част
от сънищата си, ако ги запишем веднага щом отворим очи (или ако ги разкажем
пред магнетофон). Според Фройд забравянето на съня се дължи на изтласкването
му. Това означава, че след като се събуди, човешкото същество изтласква в
несъзнаваното тревожните елементи от живота, разкрити му от съня.
Едно отлично средство да запомним сънищата
си е да си кажем (когато си легнем), че ще сънуваме. То е все едно, че сме
вкарали щепсел в контакта и по този начин сме създали допълнителни
„електрически връзки" между невроните си.
Така че, след като всеки от нас изживява
няколко години от живота си в сънища, носители на важни послания, не си ли
струва да се поспре на тях?