Сън за хотел (на мъж)
Този сън показва склонност към усамотяване. Чувството на сънуващия, че е отхвърлен, е очевидно - принуден е сам да си носи багажа. Изключен е от общността (хотела). Не е приет от обществото (клиентите на хотела, носачите). И извършва регресия към детството си - стаята (без прозорци) се превръща в затворен, изолиран свят, нещо като „майчина утроба", даряваща покой и сигурност...
Да отбележим, че този човек едва съзнаваше дълбокия си мазохизъм. Той бе „компенсирал" чувството си за малоценност с упорит труд и бе достигнал до блестящо социално положение, от което извличаше прекомерна гордост. Лесно е да си представим огромната тревожност, която го е разяждала поради разрива между „успеха му", от една страна, и мощното му чувство за малоценност, от друга.
Сън с асансьор (на мъж)
- Натиснах копчето в кабината, за да се изкача нагоре. Но асансьорът започна стремглаво да слиза. Колкото повече натисках, толкова повече се ускоряваше спускането... Събудих се, обзет от паника.
Тук откриваме слизане вместо издигане, както и идеята за падане.
Падането? То означава онова, за което говорихме - страх от загуба, от преоткриване на своята същност, от среща със себе си.
Сънищата за падане също ни спохождат изключително често. Някои се повтарят - понякога в продължение на години, толкова е постоянен у нас страхът да не изгубим „фасадата" си. На всеки се е случвало да сънува, че пада от скала, че пътят му внезапно бива преграден от пропаст, че се изкатерва на върха и се оказва неспособен да слезе или се хвърля.в пустотата, или самолетът му се разбива над града, или влакът му се сгромолясва в бездната и т. н. Сънищата за падане могат също да изразяват страха, че няма да се окажем „на висота", страха, че отново ще попаднем в плен на поглъщаща майка, страха от несъзнаваното и от лудостта, страха, че ще изчезнем в небитието, и пр.
Сън за багаж (на мъж)
Дадох си сметка, че съм изгубил или забравил багажа си: Започнах трескаво да го търся, а в това време влакът отпътува без мен...
Основният елемент от този сън е мъжът, който е тръгнал към... себе си, към най-дълбокото в себе си. Към своето АЗ. Но за беда той като че ли е забравил или изгубил багажа си. Важно ли е това? Или е второстепенно и означава, че сънуващият придава прекалено значение на дреболиите и поради това изтървава главното - щастието си? Не би ли било по-просто да си купи необходимото на място, в онзи чуден град, който сияе в него като празник ?
Сън за дрехи (на жена)
Бавно свалих дрехите си, но се оказа, че отдолу нося друга дреха. Чувствах се безкрайно тъжна. След това се озовах на друго място, облечена в тъмен, костюм. И там имаше хора, но бях напълно спокойна..
Да уточним най-напред, че този сън се е явил на много елегантна млада жена, чиито дрехи нямаха нищо общо с каквато и да е униформа! Освен това тя беше твърде жизнена, щастлива, че живее и че между другото участва в различни светски сбирки.
Към тези асоциации би могло да се добави, че свалянето на „униформените" дрехи съответства на дълбоко обезсърчение, породено от безполезността на псевдоценностите (стремеж да не се набива в очите, компенсиран с оригиналност и елегантност; безличен и „униформен" вътрешен живот, компенсиран с твърде показен и лъскав външен живот и пр.).
Това е отличен сън „равносметка" и предупреждение за бъдещето, от който жената впрочем си взе добра поука.