ИЗБА. Сянка и полусянка.
Откровение? Посвещаване? Кои са тези хора, които ме чакат? Неподвижни, мълчаливи.
Приятели? Съдии?Инквизицията?Баща ми, умножен по броя им? Да, несъмнено...
Какво ме чака -ад или рай? Избата на детството ми. Страх от тъмното, страх, че
някой ме причаква там... Тези хора са съд. Да, съд.
СЪБРАНИЕ. Тайно. Изпит.
Тайно мнение. Да се взреш. Да се взират в теб. Зад мен - стълбите като възможно
отстъпление към светлината. Не искам. Искам да знам. Обвиняем. Аз. Винаги се
чувствам като обвиняем. Все давам обяснения. Само да не трепна. Да не се
проваля. Виновен. Никакъв мъж не съм.
СТЪЛБИЩЕ. Нагоре, надолу,
накъде ли води? Стълбите във Варна. Сбогуване. Сбогом на любовта, сбогом
на щастието. Думата „сбогом"винаги ме е преследвала. Сбогом, никога,
никога вече, сбогом, моя любов, да изчезнеш, да заминеш, да
умреш, сбогуването от „Песен за земята" на Малер, да се стопиш в синевата,
любовта на моите петнайсет години, сбогом, сбогом, мой живот, тръгнах нагоре
по стълбите на зрелостта и те изоставих, къде ли си сега? Стълби от злато,
изкачване към небето, стълби към избата, тъмно, процежда се слаба светлина,
несъзнавано, сянка, гъста сянка, прикрила толкова неща в мен, искам да ги
видя, искам все пак да бъда щастлив!
СТЪЛБИ По стълбите можем да се изкачим или
да слезем. Вече узнахме какво означава това. Когато се качваме по
стълби, ние сменяме равнището си - катерим се, отиваме по-нависоко. Такава е и
символиката на издигането.
Изкачването по стълби говори за стремеж към афективна промяна и
към духовност. То е акт на вътрешно пречистване. В някои сънища горният край на стълбите е
охраняван от човешки или животински цербери. Това са пазачите на прага, тези,
на които трябва да покажем пропуск, преди да достигнем до по-високото ниво и да
бъдем „посветени" в живота.
Слизането по стълби обикновено показва, че вървим навътре към
себе си, към инстинктите и несъзнаваното си.
Стълбите служат също за свързване на
две стаи в къщата.
Стълбището е тревожният символ на вертикалното. По
него се качваме или слизаме. Сънуващият е пленник на едно-единствено
измерение. Стълбището не ни позволява да си починем освен временно (на
„площадката"). Така то представлява човешката вертикалност, безмилостното
усилие, липсата на почивка, отсъствието на успокоителната хоризонталност...
ВРАТА. Всяка врата води
нанякъде, освен ако не е измамна. Небесната врата, вратата на Ада. Това няма нищо общо с баща ми.
Или по-скоро има! Да вървя по
пътя на баща си, добре де, а мене някой пита ли ме?... Вратата на насладите.
Вратата на бащиния ми кабинет. Чук-чук! Хич не беше забавно да чукам на тази
врата! Викаше ме, за да ме смъмри, за да давам обяснения, но никога за самия
мен, за личността ми, за щастието ми, единствено за социалния ми успех или
неуспех. Врата? Трябваше да се насоча към вратата, която води към полето, към
морето, към далечните земи, и да кажа майната ви на всички бащи на света.
Междувременно вратата в съня ми се отваряше към изба.
КЪЩАТА НА ДЕТСТВОТО. Баща
ми. Строг. Трябва да успееш, момчето ми! Трябва да си достоен за името, което
носиш? Никакви извинения. Изпълнявах дословно заповедите на баща ми. Колкото до
майка ми, обичах я, но почти не смеех да й го покажа. Това не би било достойно
за мъж, син на такъв баща, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар